Видове игри и техните ритми в капоейра
Съществуват различни ритми (наречени toques), с които беримбауто задава стила на играта по време на рода. Някои определят играта, като по-бавна с влагане на повече стратегия, други са по-динамични и предполагат по-бързи движения и акробатика.
Ангола (Angola)
Ангола е традиционният и най-древен стил в Капоейра. Тя се определя като напълно отделен и неповторим стил. Ангола е най-бавният ритъм, движенията на играчите са изразителни, а играта се води близо до земята и един до друг. Игрите в Ангола могат да бъдат много продължителни и изискват както физическа подготовка, така и психологическа концентрация. Манджинга (Mandinga), което означава хитрост и прецизност, е едно от основните качества на всеки анголейро.
Режионал (Regional)
Това е най-бързата игра в Капоейра. Играчите се придвижват динамично, като използват много удари и акробатики. В тази игра често се наблюдават по-агресивни движения и хвърляния. Бързият отговор и рефлексът са основните качества, необходими при този вид капоейра игра. Всеки отговор на мощните удари трябва да е мигновен, за да не се накъсва ритъмът и да се запази енергията на родата.
Бангела (Banguela)
Тази игра е създадена от Местре Бимба. Това е приятелска игра със спокоен ритъм и красиви бавни движения, близки до партньора. Играчите се проверяват един друг, като се опитват да се повалят на земята, или да се притиснат един друг, със серия от комбинации. Подходяща е за начинаещи, тъй като ритъмът е спокоен и предполага достатъчно време за реагиране.
Миуджиньо (Miudinho)
Тази игра е създадена от Местре Суасуна и е едновременно както бърза и акробатична, така и близка до земята. Характерна е със заплетените си движения и близка игра на капоейристите. Обикновено се играе в кръг, не по-голям от два метра, а играчите се възползват от всяко свободно пространство, за да открият възможност за нанасяне на удар срещу незащитените части на противника. Майсторството се оценява в избягване на всеки удар, дори и в невъзможни ситуации.
Юна (Iuna)
Играта Юна е акробатична и приятелска. Само напреднали капоейристи и инструктори могат да участват в капоейра рода с този ритъм. В Юна се обръща внимание на акробатичната част и флореосите (floreios)*. Всеки играч изпълнява най-сложните движения, които е научил. Придружена е с музика и пляскане, но в Юна не се пее по време на играта. Някои групи свирят Юна по време на церемонии или при погребение.
Сао Бенто Гранде
(Sao Bento grande)
Може би един от най-известните ритми в капоейра. Под звуците на Сао Бенто Гранде, играта предполага да е енергична, акробатична и с бързи удъри и сложни движения. Съчетава в себе си както бързата игра, така и хитростта на Ангола и елегантността на Юна. Подходяща е за презентации.
Сао Бенто Пекиеньо
(Sao Bento pequeno)
Този ритъм предполага средна игра между Ангола и Сао Бенто Гранде. Играта е както горе, така и ниско по земята в средно темпо като играчите са близо един до друг.
* флореоси (floreios) - комбинация от сложни капоейра движения, които преливат едно в друго и нямат за цел да наранят противника, а да покажат майсторство в контрола на тялото.
Кавалария (Cavalaria)
Този ритъм предизвиква безпокойство и стрес в родата. Исторически, когато капоейра е била забранена, се е използвал за да предупреди капоейристите за приближаването на кавалерията. Така те са можели да избягат или да се скрият преди родата да бъде открита.
Днес ритъмът се използва при възникване на неразбирателство или спор по време на капоейра игра, а също и за да предупреди играчите за опасност.