Танци и фолклор на Бразилия
Освен бойното изкуство - Капоейра, Бразилия се гордее с богат фолклор от танци и ритуали. Тук може да откриете едни от най-популярните, известни по цял свят.
Samba
Самбата е музикален жанр, от който произлиза вид танц с африкански произход, изпълнен за пръв път в Бразилия и считан за една от основните бразилски културни манифестации.
Сред характерните черти на самбата са акомпанимента на танца с кратки анонимни и мелодични фрази, основен мотив в стила самба ди рода, създаден в местността Реконкаво Баяно, в щата Баия и пренесен през втората половина на 19 век от африкански негри в Рио де Жанейро, тогавашната столица на Бразилската империя. Баянската самба джи рода (Samba de Roda), която през 2005 става част от световното наследство на ЮНЕСКО, е основа на самба кариока.
Самба музиката има характерен ритъм, създаван от барабани и мараки и обикновено има 50 - 52 такта в минута (размер 4/4).
Португалските колонизатори внасят през 17 - 18 век в Бразилия много роби от Ангола и Конго, които донасят и своите танци. Постепенно висшето общество възприема тези танци, като ги модифицира да бъдат танцувани в затворен обхват и се оформя танц наричан Земба куека. По-късно се нарича с името Месемба – грациозен бразилски танц. Той се смесва и с други бразилски танци, пренася се в Европа през 1925 г., и се възприема с името „ самба“.
Forro
Forro е типичен ритъм и танц от североизточна Бразилия, практикуван по време на Карнавалите и други мероприятия. Предвид неяснотата на термина, не съществува консенсус за определението на музика forró като музикален стил, обикновено се свързва с името като обобщение на различни музикални ритми от региона, като baião, quadrilha, xaxado, който има холандски влияния и Xote, които идва от Португалия. По традиция се свирят от трио, състоящо се от един акордеон (който, традиционно за Форро, е хармоника с осем баса), забумбейрао и триъгълник. Също така се нарича Arrasta – pé, Bate – Chinela, Fobó.
Известно и практикувано в цяла Бразилия, forró е особено популярно в бразилските градове Кампина Гранде, Каруру, Мосоро и Жаузериу, когато те са домакини на най-големият празник на Св. Йоан в страната. Още в столицата Aracaju, Форталеза, Жоао Песоа, Натал, Масейо, Ресифи, и Тересина, традиционните фестивали и презентации нагрупите за forró в частни мероприятия, които привличат особено младите хора.
Maculelé
Макулелé е боен танц от африкански и индиански произход, танцуван в началото от афробразилци, мулати, кафузу и кабоклу.
Тясно е свързан с бойното изкуство капоейра и танца фреву. В началото макулеле е бойно изкуство, но с течение на времето се превръща в танц.
Използват се 2 пръчки дълги около 50-60 сантиметра и с 2 см диаметър. Понякога се използват и ножове тип мачете, заради искрите при ударите.
Според легендата хора от едно индианско племе намират болен негър и го приютяват и лекуват. Един ден всички мъже отиват на лов, а Макулеле, името на негъра, остава с жените и децата в селото понеже няма право да ловува. През това време селото е нападнато от друго индианско племе и Макулеле защитава всички жени и деца сам, само ползвайки две тояжки.
Песните са по традиционния африкански начин, където един пее едно изречение, после всички отговарят със същото в хор. Екипировката за танца е пола̀, направена от сезал, което е лико добито от вид agave. И тялото е украсено по индиански традиций, намазано с бои с гривни около бицепсите и глезените.
Музиката се състои от три вида ударни музикални инструменти — голямо, средно и малко атабаки (atabaque), като двете по-големи държат основния ритъм, а малкото импровизира. В макулелето танцьорите се нареждат в кръг (roda) и правят основните стъпки, докато двама по двама влизат в кръга и играят един срещу друг удряйки пръчки и импровизирайки.